In Through the Out Door е осмият студиен албум на Английската рок група Лед Цепелин. Той е и последния за състава с изцяло нов материал. Записван е около 3 седмици в периода ноември - декември 1978 г. в студиото на АББА Polar, Стокхолм, Швеция. Издаден е от лейбъла на групата Swan Song Records на 15 август 1979 г. Това е шестия и последен албум достигнал върха на Американските класации преди смъртта на барабаниста Джон Бонъм на 25 септември 1980 г.
История
Името на албума е отражение на последните негативни събития около групата като смъртта на 5-годишния син на Робърт Плант Карак, и данъчните проблеми, в резултат на които Лед Цепелин не може да гастролират на британска земя за повече от две години. Така групата, която е у дома си, се опитва да привлече вниманието на публика, ‘влизайки’ през външната врата - “in through the out door”.
В сравнение с предишните албуми, In Through the Out Door в най-голяма степен е дело на Джон Пол Джоунс и Робърт Плант и в относително по-малка на Пейдж и Бонъм. Две от композициите "South Bound Saurez" и "All My Love" са единствените в творчеството на групата без никакво участие на китариста. С изключение на буги-вуги базираната “Darlene” (от Coda), под която са имената и на четиримата, името на Бонъм не е отразено в нито една от песните, записани в Стокхолм. Причините за това са алкохолната зависимост на Бонзо и хероиновата на Пейдж. Двамата не се появяват често на записите, а както обяснява години след това Джоунс “по това време бяхме разделени на два лагера. Ние с Плант бяхме ‘по-чистите’”.
Повечето от парчетата се творят през деня от Джоунс и Плант, а останалите добавят партиите си късно вечер или през нощта. Според басиста “причината е, че имах нова играчка - кийборд. Робърт и аз започвахме по-рано. Композирахме 3-4 парчета и веднага започвахме да ги репетираме докато се оформят.”
Джон Пол Джоунс на фестивала в Небуърт 1979 г. |
След записите в Швеция миксирането е в студиото на Пейдж в Плъмптън. "Wearing and Tearing", "Ozone Baby" и "Darlene" са записани в тези сесии, но не намират място в албума заради ограничение в продължителността. По-късно и трите се появяват в Coda.
Обложка
Оригиналният албум е доста необичаен като външен вид. Отвън е опакован с едноцветен кафяв плик, напомнящ опаковка на бутлег с щамповано гумено заглавие. Вътрешният плик включва черно бяла илюстрация, която, намокрена с вода, става цветна. Калъфите са с шест различни двойки снимки, така че външната хартия скрива от купувача коя точно е купил.Всъщност на гърба на албума има код (подсказващ коя снимка се крие отдолу), който се вижда докато плочата не е разопакована. На всички фотоси е изобразена една и съща сцена от бар (на която един от клиентите гори писмо) и всяка от снимките е направена от гледната точка на останалите в бара. Самото заведение е Абсент бар в Ню Орлийнс на ‘Бърбън стрийт’ 400. Стените са покрити с множество доларови банкноти и визитки, които са “добавени” в Лондон при проектирането на обложката.
Дизайнът е дело на Хипнозис . Сторм Торгрсеън описва външния вид на албума в книгата си Eye of the Storm:
“Сепията като колорит извиква чувство за неясно минало и позволява следата от четка в средата да изобрази и подчертае контраста. Тази следа напомня оставената диря от чистачка на автомобилно стъкло, или след нанасяне на прясна боя върху избледняла повърхност. Един вид нов поглед към стара картина, както ни разказаха музикантите за новия си албум. Едно мацване на свеж цвят с четката - като музиката в албума. То нараства равномерно от шестте гледни точки на героите от снимката. Шест варианта на една и съща снимка и шест различни обложки.”
През 1980 г. Хипнозис са номинирани за Грами в категорията ‘Обложка на албум’ именно за In Through the Out Door.
Реализация и реакции на критиката.
Появата на албума е планирана за края на юли 1979 г.(преди фестивалът в Небуърт, на който групата се изявява), но поради закъснение на продукцията излиза скоро след събитието.
Въпреки скептичните коментари, плочата се изкачва до №1 в Billboard втората седмица след излизането. От 23 октомври до 3 ноември тя е в каталога на Billboard 200, което е неочаквано постижение. Седем седмици е №1(най-дълго от дискографията на Цепелин заедно с втория албум), а до края на септември са продадени 3 милиона копия. С днешна дата само в Щатите цифрата на продажбите е 6 млн.
Пейдж, Плант и Бонъм са резервирани относно новата продукция. През 1990 г. Плант казва в едно интервю:
“In Through the Out Door не бе най-великият албум на света, но ние искахме да направим нещо по-различно, което да ни съхрани като едно цяло. От всички наши записи този звучеше по-интригуващо, още повече от доста време бяхме встрани от шумотевицата и центъра на вниманието. През 77-ма, когато загубих момчето си, не ми беше до "Hey hey mama say the way you move" - тези неща не бяха от значение за мен. In Through the Out Door бе по-спокоен и не толкова агресивен.”
На въпроса за смяната на стила в албума Пейдж казва:
“Грег Ди Бендето : Мисля, че по онова време бяхте изгубили ентусиазма си за групата?
Пейдж : Никога! Всъщност аз и Бонзо бяхме започнали да планираме албум с по-хард звучене след този. И двамата мислехме, че този звучи меко. Не съм въодушевен прекалено много от “All My Love”, особено от припева. Представях си как публиката прави вълна с ръцете и тям подобни. Казах си:‘Това не сме ние!’ Сам за себе си албумът е ОК, но не исках занапред да продължаваме в тази посока.”
За същото списание Пейдж си спомня, че разочарован от предишния Presence, Джон Пол Джоунс решил да напише нов материал за албум, вдъхновен от току що закупения синтезатор Yamaha GX-1. Двамата с Плант композирали все по-често заедно, което дотогава не се е случвало.
В книгата си Stairway to Heaven, от друга страна, бившият тур-мениджър на групата Ричард Коул, си спомня, че след като чул “All My Love” , Бонъм я определил като най-добрата песен, изпълнявана от Робърт Плант.
Съдържание
№ | Заглавие | Автор | Времетраене |
---|---|---|---|
Първа страна | |||
1 | "In the Evening" | Джоунс, Плант | 6:49 |
2 | "South Bound Saurez" | 4:12 | |
3 | "Fool in the Rain" | 6:12 | |
4 | "Hot Dog" | Пейдж, Плант | 3:17 |
Втора страна | |||
5 | "Carouselambra" | Джоунс, Плант | 10:32 |
6 | "All My Love" | 5:51 | |
7 | "I'm Gonna Crawl" | 5:30 |
Място в класациите
Класации по страни | Топ позиция |
---|---|
Япония | 2 |
Швеция | 17 |
Обединено кралство | 1 |
САЩ (Cash Box Top 100 Albums) | 1 |
САЩ ( Record World Album Chart) | 1 |
САЩ (Билборд) | 1 |
Норвегия | 14 |
Австрия | 20 |
Канада | 1 |
Нова Зеландия | 1 |
Австралия (Kent Music Report Albums Chart) | 3 |
Германия | 28 |
Испания | 5 |
Франция | 7 |
Синли
Година | Сингъл | Класация | Позиция |
---|---|---|---|
1980 | "Fool in the Rain" | Billboard Hot 100 | 21 |
Продажби
Страна | Статус | Продажби |
---|---|---|
Аржентина | Златен | 30, 000 |
Австралия | 2X Платинен | 140,000 |
Обединено кралство | Платинен | 300, 000 |
САЩ | 6X Платинен | 6, 000, 000 |
Музиканти и екип
- Джон Бонъм - ударни
- Робърт Плант - вокали
- Джон Пол Джоунс - бас китара, клавишни
- Джими Пейдж - акустична и електрическа китара, гизмотрон, продуцент
- Бари Дайъмент - мастъринг (оригинално CD)
- Питър Грант - изпълнителен продуцент
- "Хипнозис" - обложка
- Лейф Мосес - режисьор на пулт
- Джордж Марино - римастъринг CD
- Джеф Очилтри - конфигурация и настройка на ударни (заедно с Джон Бонъм)
- Ленарт Остлунд - асистент режисьор на пулт