АЛЪН КЛАЙН

Алън Клайн (18.12.1931 г.(Нюарк, Ню Джърси) - 4.07.2009 г.(Ню Йорк Сити)) e американски бизнесмен, откривател и агент на таланти, музикален мениджър, известен с твърдия си характер и неетични практики. Той е основател на ABKCO Music & Records, Inc. През периода, в който ръководи делата на РОЛИНГ СТОУНС, придобива по скандален начин авторските права на композициите им до 1971 г.
През 1979 г. е осъден и прекарва два месеца в затвора, след разкритието, че е укрил сума от приходите от благотворителен концерт за Бангладеш осем години преди това (1971 г).

РАННИ ГОДИНИ

Клайн е роден в Нюарк, Ню Джърси. Син на еврейски емигранти от Будапеща, Унгария. Баща му е касапин, а майката умира преди първия му рожден ден. Като тийнейджър сменя различни професии докато посещава вечерно училище. Проявявайки забележителен талант в математиката, завършва Упсала Колидж в Ийст Ориндж, Ню Джърси през 1956 г.
Захваща се със счетоводство на няколко звукозаписни лейбъла и звезди от шоубизнеса. От 1957 г. започва да работи за себе си в партньорство със съпругата си Бети. Прохождащите в музикалния бизнес са респектирани от прямотата и арогантността му, а по - високопоставените започват да го препоръчват. Клайн се самоопределя като хитър и упорит бизнесмен и дори модифицира цитат от Библията, който седи на бюрото му - “Бродейки из сенките в долината на злото, не се страхувам, защото аз съм най - голямото зло.”

САМ КУК

През 1963 г. Клайн започва да движи финансовите дела на Сам Кук и постепенно придобива контрол над всички аспекти от дейността на музиканта, като настоява пред него за независима музикална компания. Ролята на бизнес мениджър, който да е на страната на музиканта в преговори с лейбълите до този момент е безпрецедентна. Заедно с Кук създават Трейси рекърдс, която има правата върху всички бъдещи записи, десет процента от приходите от продажби, концерти и дължими суми.

КАМЕО ПАРКУЕЙ

Камео рекърдс е основана през 1956 г. а две години по-късно - дъщерната Паркуей. И двете са базирани във Филаделфия, а дейността им е съсредоточена върху тийн поп-музика. До 1964 г. са почти изчерпани, но продължават още няколко години и през 1967 г. Клайн купува и двете заедно с правата върху музиката на групи като Енимълс, Хърманс Хърмитс, Чъби Чекър и др.

РОЛИНГ СТОУНС

През 1965 г. Клайн става ко-мениджър на Ролинг Стоунс, а на следващата заема длъжността еднолично, откупувайки мениджърския дял на Андрю Луг Олдъм, който до края на 1967 г. остава като продуцент на групата. Мик Джагър, който е завършил Лондон Скул Ъф Икономикс, е силно впечатлен от находчивостта на американеца и го препоръчва на Бийтълс след кончината на Браян Ъпстийн. Не след дълго, обаче, фронтменът започва да се съмнява в благонадежността на Клайн. През 1970 г. групата решава да го уволни и продължи самостоятелно. Междувременно последният се е подсигурил със собствеността върху музикалните права по силата на договорът с DECCA. Това става след като създава своя компания Nanker Phelge, базирана в САЩ, убеждавайки групата да влезе в договорни отношения с нея. Стоунс подписват без колебание, тъй като са собственици на британска компания със същото име. Всъщност обвързването е с Американската Nanker Phelge, еднолична собственост на Клайн. След седемнайсет години съдебни битки, правата на повечето записи преди 1971 г. са присъдени на Алън Клайн. Кийт Ричардс по-късно определя решението като “цената на наученото”. Лейбъла ABKCO (отново притежавана от Клайн) издава един от най - редките албуми на групата METAMORPHOSIS, включващ версии на хитове между 1964 и 1971 г. До края на 90-те някои от албумите, създадени през 60-те се оказват трудни за дигитализитране, но през 2002 г. те са ремастерирани под ръководството на синът на Клайн.

БИЙТЪЛС

Смъртта на Браян Ъпстийн създава големи неприятности на Ливърпулската четворка. Браян е ключова и най-значима фигура в мениджмънта на империята Бийтълс. При необходимост единствен той е могъл да каже “не” или “да” за един или друг разход. Скоро след създаването на Apple Corps започват проблемите вътре в самата група. Обсъдени са няколко варианта за мениджъри , между които Лорд Бийчъм и Лий Ийстман - тъст на Макартни. След едно интервю на Ленън, в което той твърди, че ако нещата продължават така, Бийтълс ще свършат след шест месеца, Клайн се свързва с него.
След срещата помежду им в хотел Дорчестър, Ленън убеждава Харисън и Стар именно Клайн да поеме делата им. Макартни е твърдо против и не подписва, но технически Бийтълс вече имат нов мениджър. Това фундаментално разногласие окло Клайн е един от ключовите фактори за разпадането на групата.
През 1969 г. е предоговорен контрактът с EMI, при което Клайн осигурява на групата най - високите хонорари на артист по онова време (69 цента за цена 6-7 долара на албум). Въпреки първоначалните твърдения, че Клайн ще получи комисионна само при увеличение на плащанията, по-късно става ясно, че е прибирал 20% от приходите. По това време американецът наема Фил Спектър да репродуцира LET IT BE, без да бъде упълномощен от всички членове на групата. На 30 декември Макартни завежда дело срещу Ленън, Харисън, Стар и Apple Corps, Ltd. В резултат е назначен временно управляващ делата им, а Клайн е принуден да напусне. Впоследствие Нийл Аспинал изпълнява неговите функции чак до 2007 г.

ЛЕНЪН И ХАРИСЪН

Клайн сътрудничи на Джон Ленън и Йоко Оно в създаването на филма Imagine. Заедно с Джордж Харисън организират Концерт за Бангладеш. Това е моментът, в който репутацията му започва да се разклаща. Вместо да уреди предварително процедурите с UNICEF, той изчаква събитието да отмине, след което се захваща с тях, като акцентира на приходите, което повдига някои въпроси относно разпределението им. По-късно Американските данъчни служби разследват случая, установяват несъответствия, и намират Клайн за виновен.
Успоредно с влошаване на взаимоотношенията с Хaрисън, Клайн купува Bright Tunes, компанията която съди бившия бийтълс за авторски права. По този начин двамата стават правни опоненти. По - късно съдът постановява, че Клайн е включен несправедливо като страна в процеса (Нашумялото дело за авторството на MY SWEET LORD ).
През 1978 г. Джон Белуши играе Клайн в пародията All You Need Is Cash.

ФИЛ СПЕКТЪР

През 80-те Клайн закупува правата върху каталога от лейбъла на Фил Спектър - Philles Records, както и на продуцираната от него музика.

ТРИЛОГИЯТА The stranger

Клайн продуцира този “спагети уестърн” с участието и сценарият на актьора Тони Антъни. Първите два A Stranger In Town и The Stranger Returns са реализирани от MGM в Щатите. Третия (The Silent Stranger) излиза седем години след продукцията като резултат от дълги спорове с филмовия гигант. Антъни и Клайн участват също в създаването на Blindman, където Ринго Стар играе мексикански бандит. Клайн дори се появява за малко пред камера, в епизодична роля.

АЛЕХАНДРО ХОДОРОВСКИ

Ленън, след като гледа уестърнът "Къртицата" ( El Topo), на режисьора Алехандро Ходоровски, е силно впечатлен и убеждава Клайн да купи правата върху следващия The Holy Mountain(1973). Тандемът Клайн - Ходоровски има краткотраен успех, но бъдещите планове не се реализират. Набиращата популярност порноиндустрия и успеха на филми като Deep Throat и The Devil In Miss Jones вдъхновяват Клайн да съзре потенциал в бестселъра на Полин Рейдж The Story Of O за екранизиране, но Ходоровски отказва. Като отмъщение мениджърът изтегля всяко копие на “Къртицата” и Holy Mountain от търговската мрежа в САЩ и отклонява запитвания и покани от филмови фестивали. Това продължава в следващите 30 години. Копия на филмите се разпространяват нелегално и обикновено с лошо качество. Режисьорът одобрявал пиратските издания, тъй като така и така не е имал законно право да ги продава. Споровете приключват през 2000 г. с появата и на двата филма на Чикагския годишен ъндърграунд фестивал. През 2004 г. Клайн моли режисьорът за помирение. След четири десетилетия творбите се появяват на фестивалите в Кан и Лондон с гала прожекции.

"Гръцкият магнат"

През 1978 г. Клайн продуцира "Гръцкият магнат" с участието на Антъни Куин и Жаклин Бизе.

ВЪРВ

В песента BITTER SWEET SYMPHONY, британците ВЪРВ използват семпъл от песента на Ролинг Стоунс THE LAST TIME (или по-точно от оркестрация на Андрю Луг Олдъм), собственост на ABKCO Music & Records, Inc (принадлежаща на Клайн). Групата договаря с Клайн възможността да използва фрагмента. През 1997 г. албумът на ВЪРВ Urban Hymns достига №23 в Билборд. Поредната съдебна битка назрява, след като ВЪРВ се издължават на 100% към ABKCO. Според Клайн групата нарушава договора, като използва твърде голяма част от семпъла в песента си. Използвайки успеха на BITTER SWEET SYMPHONY мениджърът подписва многомилионен договор с НАЙК за озвучаване на реклама на маратонки с парчето на ВЪРВ, както и в реклама на автомобилите Воксхол. В допълнение, въпреки, че песента е написана от Стоунс, Андрю Луг Олдъм оркестра, които са записали първоначалният симфоничен вариант, също завеждат дело “яхвайки вълната от популярност” на сингъла. Когато песента е номинирана за Грами, кандидатите са Джагър и Ричардс, а не ВЪРВ.

СМЪРТ

На 4 юли 2009 г. Клайн умира от усложнения на болестта Алцхаймер.

.