Браян Самуел Ъпстейн (1934г. - 1967г.) е английски музикален импресарио, познат най-вече като мениджър на БИЙТЪЛС до смъртта си през 1967 г.За първи път ЪПСТЕЙН забелязва Ливърпулската четворка през 1961 г. в клуба Кавърн по време на тяхно изпълнение докато е в обедна почивка. Видяното го впечатлява на мига и още на място съзира огромния потенциал на групата. След като е отхвърлена от почти всички звукозаписни студия в Лондон, ЪПСТЕЙН урежда прослушване при Джордж Мартин, който ръководи лейбъла ПАРЛОФОН, част от EMI. Последният се съгласява на договор с БИЙТЪЛС не на последно място и заради споделеното убеждение на БРАЯН, че групата ще се превърне в международна атракция.
Заслугата за ранния успех на БИЙТЪЛС се дължи на управленските качества на ЪПСТЕЙН и безрезервната вяра на момчетата в него. Той често се намесва и заема посредническа роля в споровете вътре в състава. Безпрекословната лоялност на музикантите към мениджъра си ще се окаже пагубна в по-късен етап (след смъртта на БРАЯН), тъй като БИЙТЪЛС по навик рядко четат договорите преди да ги подпишат. Скоро след като Please Please Me се изстрелва към върха на класациите, ЪПСТЕЙН е посъветван да създаде Northern Songs - издателството, което държи правата на композициите с авторство Ленън/Макартни от 1963 г. до 1973 г. Мизикалният издател Дик Джеймс и неговият партньор Чарлз Силвър притежават 51% от дружеството, Ленън и Макартни - по 20%, а ЪПСТЕЙН - 9%. През 1969 г. Джон и Пол губят контрола върху тези права и сега те са еднолична собственост на Sony/ATV Music Publishing. Кончината на мениджъра бележи началото на краят на БИЙТЪЛС. Освен върху групата като цяло, ЪПСТЕЙН има голямо влияние и върху отделните членове на състава. През 1997 г. Пол Макартни заявява, че ако въобще е имало "пети бийтъл", то това е БРАЯН.
През последните няколко години се натрупаха нови факти около ролята на ЪПСТЕЙН и неговия заплетен личен живот. Актьорът Том Ханкс анонсира (2012 г.), че неговата компания Playtone ще подкрепи биографичен филм за знаменития БИЙТЪЛС-мениджър. Евентуалната бъдеща продукция е описана от него като
история за човека, забъркал най-голямото парти на 60-те, но забравил да покани себе си.През 2013 г. излиза графичната новела със заглавие "Петият БИЙТЪЛС" от Вивек Тивари. Екранизацията със същото име е продуцирана от Брус Коен, с режисьор Пейтън Рийд. Тивари определя филма като
по-малко музикален и повече вдъхновен от човешките качества на един самотник.
ПРОИЗХОД
ЪПСТЕЙН е евреин. Дядо му Исак е роден в Литва (тогава част от Руската империя) и емигрирал в Англия в края на XIX в., 18 годишен. Баба му Дина(Dinah), е дъщеря на търговеца Йосиф и Естер Хайман, преселници от Русия (около 1871/72 г.) заедно с най-големия си син Якоб. Те имат общо седем деца.
Исак и Дина се женят 1900 г. в Манчестър. Следващата 1901 г. живеят на Уолтън Роуд 80 (в Ливърпул) заедно със сестрата на Исак, Рашел. Жилището е над мебелния магазин, открит наскоро от семейството. Третият син, Хари Ъпстейн, е баща на БРАЯН. По-късно Ъпстейнови се местят в по-голям дом на Анфийлд Роуд 27 (Сега хотел, наречен Ъпстейн Хаус). След като Хари и неговият брат Лесли се присъединяват към семейния бизнес, Исак (вече с английското Айзък) основава I. Epstein and Sons и разширява бизнеса си като купува съседни магазини в които се продават други стоки като музикални инструменти и домакински уреди. Магазините са наречени NEMS (North End Music Stores) и предлагат облекчени кредити при покупка. Веднъж дори бащата на Пол Макартни купува пиано от тях. Майката на ЪПСТЕЙН, Малка (въпреки, че е позната под името Куини - Малка от иврит се превежда Кралица) произхожда от известната мебелна къща Хайман, която притежава успешната Sheffield Veneering Company.
Исак и Дина се женят 1900 г. в Манчестър. Следващата 1901 г. живеят на Уолтън Роуд 80 (в Ливърпул) заедно със сестрата на Исак, Рашел. Жилището е над мебелния магазин, открит наскоро от семейството. Третият син, Хари Ъпстейн, е баща на БРАЯН. По-късно Ъпстейнови се местят в по-голям дом на Анфийлд Роуд 27 (Сега хотел, наречен Ъпстейн Хаус). След като Хари и неговият брат Лесли се присъединяват към семейния бизнес, Исак (вече с английското Айзък) основава I. Epstein and Sons и разширява бизнеса си като купува съседни магазини в които се продават други стоки като музикални инструменти и домакински уреди. Магазините са наречени NEMS (North End Music Stores) и предлагат облекчени кредити при покупка. Веднъж дори бащата на Пол Макартни купува пиано от тях. Майката на ЪПСТЕЙН, Малка (въпреки, че е позната под името Куини - Малка от иврит се превежда Кралица) произхожда от известната мебелна къща Хайман, която притежава успешната Sheffield Veneering Company.
РАННИ ГОДИНИ
БРАЯН ЪПСТЕЙН е роден на 19 септември 1934 г. на Родни Стрийт, Ливърпул. Хари и Куини имат още един, по-малък син - Клайв. По време на Втората Световна Война семейството се мести в Саутпорт, където БРАЯН е изключен от две училища, заради нисък успех и мързел. През 1945 г. семейството се завръща в Ливърпул на Куинс Драйв №197, където пребивават следващите 30 години.
След местене от един училищен пансион в друг, включително Clayesmore School в Дорсет, 14-годишният ЪПСТЕЙН прекарва две години в Wrekin College в Шропшър, където взема уроци по цигулка. Малко преди шестнадесетия си рожден ден той пише дълго писмо до баща си, в което изразява желание да стане моден дизайнер. Хари обаче е непреклонен в отказа си и синът в крайна сметка трябва да се примири с работата в семейния магазин. След шестмесечно чиракуване в друга компания, БРАЯН е назначен при родителите си с първоначално възнаграждение от 5 лири седмично. В първият му работен ден успява да продаде маса за трапезария, струваща 12 лири, на клиент, първоначално влязъл в магазина за огледало.
През декември 1952 г. ЪПСТЕЙН е на военна служба като писар в Royal Army Service Corps (RASC) - поделение близо до Риджънтс парк (Лондон). Там често е порицаван, че не взима армейската си заплата. След завръщането си в Ливърпул управлява мебелния магазин Кларендън в Хойлейк, а от 1955 г. е директор на NEMS.
През септември 1956 г. заминава в Лондон за да се види със свой приятел. Едва на втория ден от престоя си е ограбен - липсват чекова книжка, паспорт, свидетелство за раждане, ръчен часовник и парите. Не желаейки родителите му да разберат, работи в универсален магазин докато събере сумата за обратен билет.
В Ливърпул споделя тайната за своята хомосексуалност с психиатър, приятел на семейството. Специалистът убеждава Хари Ъпстейн синът да напусне града колкото е възможно по-скоро. След последните разкрития (включая признанието на БРАЯН за увлечението си по актьорската професия), родителите му решават да се премести и учи в Лондон.
“На 21 годишна възраст се чувствам като старец”,споделя ЪПСТЕЙН малко преди да постъпи в Кралската академия по драматично изкуство ( Royal Academy of Dramatic Art-RADA). Той е в един клас с Питър О’ Тул , Сюзън Йорк и Албърт Фини, но напуска след третия семестър, казвайки, че
Отново в Ливърпул ЪПСТЕЙН е назначен от баща си в новооткрития семеен музикален магазин NEMS на Грейт Шарлът Стрийт. Денонощната работа за успеха на начинанието превръщат магазина в един от най - големите в Северна Англия. Втори такъв е открит на Уайтчапъл №12-14. Основната заслуга отново е на БРАЯН. Той често отскача до универсалният магазин LEWIS'S, в който също се продават плочи. Там работи Питър Браун (по-късно една от основните фигури в БИЙТЪЛС-индустрията). Браун проявява забележителни умения в продажбите, което впечатлява ЪПСТЕЙН. С предложение за по-висока заплата и процент от продажбите Питър става част от NEMS.
След местене от един училищен пансион в друг, включително Clayesmore School в Дорсет, 14-годишният ЪПСТЕЙН прекарва две години в Wrekin College в Шропшър, където взема уроци по цигулка. Малко преди шестнадесетия си рожден ден той пише дълго писмо до баща си, в което изразява желание да стане моден дизайнер. Хари обаче е непреклонен в отказа си и синът в крайна сметка трябва да се примири с работата в семейния магазин. След шестмесечно чиракуване в друга компания, БРАЯН е назначен при родителите си с първоначално възнаграждение от 5 лири седмично. В първият му работен ден успява да продаде маса за трапезария, струваща 12 лири, на клиент, първоначално влязъл в магазина за огледало.
През декември 1952 г. ЪПСТЕЙН е на военна служба като писар в Royal Army Service Corps (RASC) - поделение близо до Риджънтс парк (Лондон). Там често е порицаван, че не взима армейската си заплата. След завръщането си в Ливърпул управлява мебелния магазин Кларендън в Хойлейк, а от 1955 г. е директор на NEMS.
През септември 1956 г. заминава в Лондон за да се види със свой приятел. Едва на втория ден от престоя си е ограбен - липсват чекова книжка, паспорт, свидетелство за раждане, ръчен часовник и парите. Не желаейки родителите му да разберат, работи в универсален магазин докато събере сумата за обратен билет.
В Ливърпул споделя тайната за своята хомосексуалност с психиатър, приятел на семейството. Специалистът убеждава Хари Ъпстейн синът да напусне града колкото е възможно по-скоро. След последните разкрития (включая признанието на БРАЯН за увлечението си по актьорската професия), родителите му решават да се премести и учи в Лондон.
“На 21 годишна възраст се чувствам като старец”,споделя ЪПСТЕЙН малко преди да постъпи в Кралската академия по драматично изкуство ( Royal Academy of Dramatic Art-RADA). Той е в един клас с Питър О’ Тул , Сюзън Йорк и Албърт Фини, но напуска след третия семестър, казвайки, че
като бизнесмен му идва твърде много за да бъде и студент.През 1964 г. в интервю споделя желанието си да режисира театрална пиеса или дори част от такава,
нещо по Чехов или Джон Озбърн.
Отново в Ливърпул ЪПСТЕЙН е назначен от баща си в новооткрития семеен музикален магазин NEMS на Грейт Шарлът Стрийт. Денонощната работа за успеха на начинанието превръщат магазина в един от най - големите в Северна Англия. Втори такъв е открит на Уайтчапъл №12-14. Основната заслуга отново е на БРАЯН. Той често отскача до универсалният магазин LEWIS'S, в който също се продават плочи. Там работи Питър Браун (по-късно една от основните фигури в БИЙТЪЛС-индустрията). Браун проявява забележителни умения в продажбите, което впечатлява ЪПСТЕЙН. С предложение за по-висока заплата и процент от продажбите Питър става част от NEMS.
БИЙТЪЛС
Името БИЙТЪЛС е познато на ЪПСТЕЙН от публикации на музикалното издание Мърси Бийт и от многобройните плакати в Ливърпул. Впоследствие редакторът на въпросната медия Бил Хари убеждава БРАЯН да включи Мърси Бийт за продан в NEMS, с БИЙТЪЛС на първа страница от втория брой. Заедно с Тони Шеридан, Бийтълс записват в Германия сингъла My Bonnie. Няколко месеца след издаването му ЪПСТЕЙН отново пита за тях Алистър Тейлър от NEMS. Версията на ЪПСТЕЙН за онези дни включва един клиент на магазина (Реймънд Джоунс), който търси плочата и това разпалва любопитството му. По - късно Тейлър твърди, че именно той е използвал името на редовния клиент (Джоунс), за да поръча сингъла и да плати депозит и за себе си, знаейки, че ЪПСТЕЙН ще го забележи и ще поръча и други копия. Бил Хари и Макартни също опровергават версията на БРАЯН, тъй като последният много добре е знаел кои са БИЙТЪЛС от Мърси Бийт. От 3 август 1961 г. ЪПСТЕЙН стартира редовна колонка в Мърси Бийт, озаглавена Спрете светa и слушайте всичко в него: Браян Ъпстейн - NEMS.
На 9 ноември 1961 г. БИЙТЪЛС имат участие в Кавърн на обяд. Според собственика на клуба Алан Ситнър, ЪПСТЕЙН е бил там няколко пъти събота вечер, като веднъж дори е наемал група за един рожден ден. Преди въпросната дата БРАЯН моли Хари да уреди посещение за него и асистента му Алистър Тейлър за концерта на групата. При влизането ди джеят Боб Улър приветства по радиоуредбата високият гост - “В залата имаме известна личност - мистър БРАЯН ЪПСТЕЙН, собственик на NEMS !” Споменът на БРАЯН за този ден:
След представлението БРАЯН и Тейлър отиват в гримьорната (според ЪПСТЕЙН не по-голяма от шкаф за метли) за да се видят с групата. Момчетата, редовни клиенти на NEMS, веднага разпознават собственика. Преди да получат поздравления за представянето си, Харисън се шегува:
- Какаво ви води насам, мистър Ъпстейн?
- Просто се отбихме да кажем здрасти, за мен бе удоволствие да присъствам на концерта ви!.
Той представя Тейлър, който само кимнал за поздрав и добавил
Следващите три седмици ЪПСТЕЙН не пропуска изява на БИЙТЪЛС. Среща се с Алън Уилямс, предишният им промоутър и мениджър, за да се увери, че вече няма договорни отношения с групата. Уилямс съветва БРАЯН да внимава с тях, тъй като в Хамбург не са му платили процент от участия, което наложило раздялата им.
На 9 ноември 1961 г. БИЙТЪЛС имат участие в Кавърн на обяд. Според собственика на клуба Алан Ситнър, ЪПСТЕЙН е бил там няколко пъти събота вечер, като веднъж дори е наемал група за един рожден ден. Преди въпросната дата БРАЯН моли Хари да уреди посещение за него и асистента му Алистър Тейлър за концерта на групата. При влизането ди джеят Боб Улър приветства по радиоуредбата високият гост - “В залата имаме известна личност - мистър БРАЯН ЪПСТЕЙН, собственик на NEMS !” Споменът на БРАЯН за този ден:
Моментално бях поразен от музиката им, от техния чар, от шегите помежду им на сцената между парчетата. Това продължи и на срещата с тях по-късно след шоуто. Тогава започна всичко.
След представлението БРАЯН и Тейлър отиват в гримьорната (според ЪПСТЕЙН не по-голяма от шкаф за метли) за да се видят с групата. Момчетата, редовни клиенти на NEMS, веднага разпознават собственика. Преди да получат поздравления за представянето си, Харисън се шегува:
- Какаво ви води насам, мистър Ъпстейн?
- Просто се отбихме да кажем здрасти, за мен бе удоволствие да присъствам на концерта ви!.
Той представя Тейлър, който само кимнал за поздрав и добавил
Е, тогава довиждане!и излязъл. След това двамата отиват да обядват и БРАЯН пита Тейлър какво мисли за групата. Последният отвърнал, че
...са ужасни, но по един забележителен начин.ЪПСТЕЙН направил голяма пауза, накрая усмихвайки се възкликнал
Страхотни са!Излизайки хванал Тейлър за рамото и попитал
Как мислиш, дали ще мога да работя с тях?.
Следващите три седмици ЪПСТЕЙН не пропуска изява на БИЙТЪЛС. Среща се с Алън Уилямс, предишният им промоутър и мениджър, за да се увери, че вече няма договорни отношения с групата. Уилямс съветва БРАЯН да внимава с тях, тъй като в Хамбург не са му платили процент от участия, което наложило раздялата им.
ДОГОВОРЪТ С БИЙТЪЛС
БРАЯН се среща с БИЙТЪЛС на 3 декември 1961 г. в НЕМС с предложение да ги представлява. Ленън, Харисън и Пит Бест пристигат подпийнали след посещение в Грейп Пъб на Матю Стрийт, а Макартни закъснява, тъй като както обяснява Джордж, току що е станал и е "във ваната". Раздразнението на ЪПСТЕЙН не е успокоено от думите на Харисън
Тъй като Макартни, Бест и Харисън са под 21 години (границата на пълнолетието в Англия), при подписването на договора е необходимо съгласието на родителите им. Мона Бест и бащата на Пол са впечатлени от имиджа на БРАЯН - скъпият костюм, голямата кола и всичко останало. Джеймс Макартни съветва сина си да внимава с финансовата част от сделката, с оглед произхода на ЪПСТЕЙН, а лелята на Джон и негов настойник, Мими Смит, смята че бъдещият мениджър е заинтересован най-вече за себе си. Племенникът обаче, току що навършил 21, е на друго мнение.
На 21 януари 1962 г. БИЙТЪЛС подписват 5 годишен договор със своя нов мениджър. Според него последният получава между 10 и 15% от доходите на групата. Тези цифри са променени на 15 20 и 25 през октомври с.г., но в зависимост от заслугите за печалба. Четиримата си разделят спечеленото след като се приспаднат разходите. След основаването на NEMS Enterprises, ЪПСТЕЙН уверява родителите си, че мениджърската дейност няма да попречи на ангажираността му в семейния бизнес. Договорът с БИЙТЪЛС е подписан от групата, но не и от БРАЯН (което е позволено от Английското право). По-късно той споделя с Тейлър
В документът се посочва, че ЪПСТЕЙН ще получава 25% комисионна за управление от брутния доход на групата, при достигане на определен финансов праг. БИЙТЪЛС настояват за по малък процент, но БРАЯН изтъква, че е плащал разходите им в продължение на месеци, без да е получил нищо в замяна. На 1 октомври 1962 г., пет дни преди излизане на Love Me Do, Ленън и Макартни подписват 3 годишен договор с NEMS.
Може да закъснее, но поне ще е чист!Ленън довежда и Улър на срещата за да си каже мнението за БРАЯН, и го представя с думите
Това е баща ми.ЪПСТЕЙН е доста сдържан в разговора като само се интересува дали и преди са имали мениджър. Когато научава, че не са, пита
Не мислите ли, че някой трябва да се грижи за делата ви?Срещите помежду им продължават на 6 и 10 декември.
Тъй като Макартни, Бест и Харисън са под 21 години (границата на пълнолетието в Англия), при подписването на договора е необходимо съгласието на родителите им. Мона Бест и бащата на Пол са впечатлени от имиджа на БРАЯН - скъпият костюм, голямата кола и всичко останало. Джеймс Макартни съветва сина си да внимава с финансовата част от сделката, с оглед произхода на ЪПСТЕЙН, а лелята на Джон и негов настойник, Мими Смит, смята че бъдещият мениджър е заинтересован най-вече за себе си. Племенникът обаче, току що навършил 21, е на друго мнение.
На 21 януари 1962 г. БИЙТЪЛС подписват 5 годишен договор със своя нов мениджър. Според него последният получава между 10 и 15% от доходите на групата. Тези цифри са променени на 15 20 и 25 през октомври с.г., но в зависимост от заслугите за печалба. Четиримата си разделят спечеленото след като се приспаднат разходите. След основаването на NEMS Enterprises, ЪПСТЕЙН уверява родителите си, че мениджърската дейност няма да попречи на ангажираността му в семейния бизнес. Договорът с БИЙТЪЛС е подписан от групата, но не и от БРАЯН (което е позволено от Английското право). По-късно той споделя с Тейлър
Ако някога скъсат договора, те могат да ме задържат, но не и аз тях.
В документът се посочва, че ЪПСТЕЙН ще получава 25% комисионна за управление от брутния доход на групата, при достигане на определен финансов праг. БИЙТЪЛС настояват за по малък процент, но БРАЯН изтъква, че е плащал разходите им в продължение на месеци, без да е получил нищо в замяна. На 1 октомври 1962 г., пет дни преди излизане на Love Me Do, Ленън и Макартни подписват 3 годишен договор с NEMS.
СЦЕНИЧЕН ИМИДЖ
Въпреки липсата на всякакъв опит в шоубизнеса, ЪПСТЕЙН оказва силно влияние върху сценичните костюми и поведение на групата. Преди това те носят избелели джинси и кожени якета, прекъсват парчето когато някой от групата или публиката пожелае друга песен. Той настоява и, по-късно успява, да облекат костюми с вратовръзки, да спрат да пият, псуват, ядат и пушат на сцената. Негова е идеята за едновременния поклон към публиката в края на шоуто. Макартни пръв откликва на предложените промени, предполагайки, че са резултат от посещенията в Училището по изкуства (RADA). ЪПСТЕЙН знае, че прехода от кожени якета до костюми ще отнеме време, затова подхожда с деликатна настоятелност. Първоначално ги отказва от джинсите, а по-късно заменя кожените якета с пуловери. Накрая почти насила налага костюмите като постоянен елемент от имиджа им. Започват с костюми без яки, по немски дизайн (видяни в Хамбург), но според БРАЯН доста шик за онова време. В началото Ленън отказва да променя външния си вид, но по-късно казва
ЪПСТЕЙН търси различни от досегашните места за свирене. Пред чаровна и зализана публика - по думите на Джон през 1972 г. Според Макартни промените донесли
Стига някой да ми плати, щях да нося и червени балони.
ЪПСТЕЙН търси различни от досегашните места за свирене. Пред чаровна и зализана публика - по думите на Джон през 1972 г. Според Макартни промените донесли
съвсем малко по-добро заплащане, но пък излизахме на по-добри сцени. Групата вече е далеч по-организирана, ангажиментите се записват в един тефтер, а не в който е под ръка. В интервюта музикантите наричат мениджъра си "г-н ЪПСТЕЙН" и "БРАЯН", а помежду си "Бри" или "Епи".
PARLOPHONE
ЪПСТЕЙН пътува няколко пъти до Лондон, с надеждата за сключване на договор със звукозаписна компания, но получава отказ от имена като Columbia, Pie, Oriole, Philips и най-голямата Decca. На 13 декември 1961 г. Майк Смит от Decca пътува до Ливърпул по покана на БРАЯН, за да гледа БИЙТЪЛС в Кавърн. Тази визита води до прослушване на 1 януари 1962 г. Месец по-късно отговорът от компанията е отрицателен. По-късно БИЙТЪЛС разбират, че ЪПСТЕЙН е платил на Тони Меън (продуцент от Decca и бивш барабанист на Шадоус) да продуцира техни записи. Едновременно с тези преговори, БРАЯН се свързва с Рон Уайт, отговорен за маркетинга в EMI, който пък от своя страна разговаря с продуцентите Нори Парамоур, Уолтър Ридли и Норман Нюуел, но и тримата отказват. От продуцентите Уайт не разговаря единствено с Джордж Мартин, който е в отпуск.
На 8 май същата 1962 г. ЪПСТЕЙН посещава музикалният магазин HMV (собственост на EMI), за да вземе ленти, прехвърлени на 78 оборота дискови ацетати. Джим Фой, който изрязва плочите, харесва прослушаното и предлага на БРАЯН да се срещне със Сид Колман, директор на звукозаписния отдел в EMI. Реакцията на Колман също е положителна и той урежда среща на ЪПСТЕЙН с Мартин, от отдела за звукозапис в Parlophone. На 9 май 1962 г. е БРАЯН и Джордж Мартин се срещат за първи път в студията на Аби Роуд.
Предполага се, че Мартин не е имал намерение да прослушва записите, но след като управителят на NEMS заявява, че ще преосмисли бизнес отношенията си с EMI, предлага договор. По думите на БРАЯН, Мартин отрекъл възможността БИЙТЪЛС да станат световноизвестни, но се съгласил на контракт, тъй като EMI не губи почти нищо от сделката, предвид символичните финансови условия. Все пак групата била отхвърлена отвсякъде. БИЙТЪЛС щели да подпишат споразумение с Parlophone, част от EMI, която нямала почти никакъв опит с поп и рок артисти. За всеки продаден запис БИЙТЪЛС получават 1 пени, което си поделят. За сингли, продадени извън Обединеното Кралство сумата става наполовина, отново разделена между музикантите. Мартин определя като дата за първата звукозаписна сесия 6 юни 1962 г. По-късно ЪПСТЕЙН предоговаря условията с EMI и през януари 1967 г. е подписан нов договор. Според него 25% от възнаграждението се изплаща на NEMS, дори групата да не поднови договора за мениджмънт, а той е подлежал на подновяване по-късно същата година.
На 8 май същата 1962 г. ЪПСТЕЙН посещава музикалният магазин HMV (собственост на EMI), за да вземе ленти, прехвърлени на 78 оборота дискови ацетати. Джим Фой, който изрязва плочите, харесва прослушаното и предлага на БРАЯН да се срещне със Сид Колман, директор на звукозаписния отдел в EMI. Реакцията на Колман също е положителна и той урежда среща на ЪПСТЕЙН с Мартин, от отдела за звукозапис в Parlophone. На 9 май 1962 г. е БРАЯН и Джордж Мартин се срещат за първи път в студията на Аби Роуд.
Предполага се, че Мартин не е имал намерение да прослушва записите, но след като управителят на NEMS заявява, че ще преосмисли бизнес отношенията си с EMI, предлага договор. По думите на БРАЯН, Мартин отрекъл възможността БИЙТЪЛС да станат световноизвестни, но се съгласил на контракт, тъй като EMI не губи почти нищо от сделката, предвид символичните финансови условия. Все пак групата била отхвърлена отвсякъде. БИЙТЪЛС щели да подпишат споразумение с Parlophone, част от EMI, която нямала почти никакъв опит с поп и рок артисти. За всеки продаден запис БИЙТЪЛС получават 1 пени, което си поделят. За сингли, продадени извън Обединеното Кралство сумата става наполовина, отново разделена между музикантите. Мартин определя като дата за първата звукозаписна сесия 6 юни 1962 г. По-късно ЪПСТЕЙН предоговаря условията с EMI и през януари 1967 г. е подписан нов договор. Според него 25% от възнаграждението се изплаща на NEMS, дори групата да не поднови договора за мениджмънт, а той е подлежал на подновяване по-късно същата година.
УВОЛНЕНИЕТО НА ПИЙТ БЕСТ
След прослушването в първите студийни часове, Джордж Мартин предлага за записа да се използва студиен барабанист вместо Бест, което по онова време е нормална практика. Научавайки, останалите трима настояват БРАЯН да отстрани барабаниста. ЪПСТЕЙН се колебае в решението си, още повече, знаейки от Боб Улър за популярността на Бест сред феновете. Въпреки това последният е уволнен на 16 август 1962 г., само два месеца и половина след началото на записите. По-късно Бест никога не говори за тази част от живота си.
Първоначално мястото е предложено на Джони Хътчинсън от The Big Three (с която по-късно БРАЯН работи), но той отвърнал че Пийт му е добър приятел и
Първоначално мястото е предложено на Джони Хътчинсън от The Big Three (с която по-късно БРАЯН работи), но той отвърнал че Пийт му е добър приятел и
не желае да постъпва мръснишки, въпреки че на два пъти е свирил вместо него в сесиите когато Бест не се е появявал. Скоро след това към БИЙТЪЛС се присъединява Ринго Стар, познат на останалите. Той е местен музикант, член на Рори Сторм енд дъ Хърикейнс. Замествал е Бест когато е бил болен и дори е записвал с Макартни, Ленън и Харисън в Хамбург.
СЛЕД КЕНДЪЛСТИК ПАРК
Трескавата концертна, телевизионна и филмова дейност на БИЙТЪЛС между 1963 и 1966 г. превръщат ЪПСТЕЙН в един от най-заетите хора на планетата. След последния концерт (29 август 1966 г. Кендълстик парк, Сан Франциско) управленските функции на БРАЯН променят коренно същността си, в съответствие с различната посока в кариерата на групата. Въпреки, че няколко месеца той настоява турнетата да продължат, момчетата са непреклонни в решението си.
БИЗНЕС ДЕЛА
Веднъж ЪПСТЕЙН предложил фиксирана заплата на БИЙТЪЛС 50 паунда седмично до живот. Харисън си спомня, че тогава е харчил 25 на седмица, което е било повече от 10-те на баща му. Групата отказва офертата, заявявайки че вършат неща, които струват много повече.
Когато NEMS се преместват от Ливърпул в Лондон през 1964 г. персоналът е 25 човека. Компанията организира концерти, презентира подгряващи изпълнители, плаща на промоутъри, наема мениджъри и агенти за всички участия. С оглед постоянната нужда от промоутъри, за да се заобиколят някои данъци, се плащат (както ги нарича БРАЯН) пари под масата, съхранявани винаги в кафяв хартиен плик.
Сред успешните проекти на ЪПСТЕЙН се нареждат Gerry & the Pacemakers, Billy J. Kramer и Dakotas (чиито първи 4 хита са дело на тандема Ленън/Макартни), the Fourmost (Ленън композира първите 2 сингъла), The Cyrkle (първата Американска група на ЪПСТЕЙН), Сила Блак - единствената жена артист от каталога, Tommy Quickly и Sounds Inc. Този 'списък' от артисти често е гастролирал 'пакетно' в Обединеното Кралство. Шоутата са включвали конферансие и комедианти. БРАЯН признава, че не се е възползвал от възможността да си възстанови някои такси и много пъти е покривал от собствения си джоб разходи за транспорт, фотографи и международни телефонни разговори, тъй като не се виждал като част от турне.
През юли 1966 г. БИЙТЪЛС свирят във Филипините (Rizal Memorial Football Stadium в Манила - 2 концерта). След ангажимента ЪПСТЕЙН неволно засяга първата дама Имелда Маркос, отклонявайки поканата й към групата за сутрешно парти. В интервю той заявява, че политиката на групата е да не посещава никакви официални мероприятия. Веднага след това БИЙТЪЛС са изхвърлени от хотела, а БРАЯН и Мал Евънс са задържани и недопуснати до самолета преди да излети. След няколко часа БРАЯН плаща летищни такси както и £6800 и на практика връща спечеленото от групата обратно. Преди това той официално се извинява в ТВ интервю, но то така и не се излъчва. По-късно двамата са освободени и отлитат от Манила с групата.
ЪПСТЕЙН присъединява Vic Lewis Organisation към NEMS през 1966 г. Назначава за нейн управител Робърт Стигууд. Няколко месеца по-късно БРАЯН предлага на Стигууд да му продаде контрола върху NEMS. Това става без знанието на артистите. Макартни, проявявайки интерес към финансите на компанията, научава, че някои групи с по-безскрупулни мениджъри като Алън Клайн (Ролинг Стоунс), извличат за "работодателите" си много по-значителни финансови дивиденти. След смъртта на БРАЯН, контрола върху NEMS е придобит от Клайв Ъпстейн като най-старши съдружник. Стигууд прави опит да се нсложи на върха, но и четиримата бийтълси възразяват енергично. Ленън дори в прав текст заявява на Стигууд, че не го познава и няма защо да дава съгласието си.
Пол признава, че в миналото БРАЯН само е давал договорите за подпис а групата е подписвала без да чете текста. Ленън си спомня с добро ЪПСТЕЙН, въпреки да бил наясно, че
На въпроса как се усеща повече, като бизнесмен или като мениджър, ЪПСТЕЙН отговаря:
Когато NEMS се преместват от Ливърпул в Лондон през 1964 г. персоналът е 25 човека. Компанията организира концерти, презентира подгряващи изпълнители, плаща на промоутъри, наема мениджъри и агенти за всички участия. С оглед постоянната нужда от промоутъри, за да се заобиколят някои данъци, се плащат (както ги нарича БРАЯН) пари под масата, съхранявани винаги в кафяв хартиен плик.
Сред успешните проекти на ЪПСТЕЙН се нареждат Gerry & the Pacemakers, Billy J. Kramer и Dakotas (чиито първи 4 хита са дело на тандема Ленън/Макартни), the Fourmost (Ленън композира първите 2 сингъла), The Cyrkle (първата Американска група на ЪПСТЕЙН), Сила Блак - единствената жена артист от каталога, Tommy Quickly и Sounds Inc. Този 'списък' от артисти често е гастролирал 'пакетно' в Обединеното Кралство. Шоутата са включвали конферансие и комедианти. БРАЯН признава, че не се е възползвал от възможността да си възстанови някои такси и много пъти е покривал от собствения си джоб разходи за транспорт, фотографи и международни телефонни разговори, тъй като не се виждал като част от турне.
През юли 1966 г. БИЙТЪЛС свирят във Филипините (Rizal Memorial Football Stadium в Манила - 2 концерта). След ангажимента ЪПСТЕЙН неволно засяга първата дама Имелда Маркос, отклонявайки поканата й към групата за сутрешно парти. В интервю той заявява, че политиката на групата е да не посещава никакви официални мероприятия. Веднага след това БИЙТЪЛС са изхвърлени от хотела, а БРАЯН и Мал Евънс са задържани и недопуснати до самолета преди да излети. След няколко часа БРАЯН плаща летищни такси както и £6800 и на практика връща спечеленото от групата обратно. Преди това той официално се извинява в ТВ интервю, но то така и не се излъчва. По-късно двамата са освободени и отлитат от Манила с групата.
ЪПСТЕЙН присъединява Vic Lewis Organisation към NEMS през 1966 г. Назначава за нейн управител Робърт Стигууд. Няколко месеца по-късно БРАЯН предлага на Стигууд да му продаде контрола върху NEMS. Това става без знанието на артистите. Макартни, проявявайки интерес към финансите на компанията, научава, че някои групи с по-безскрупулни мениджъри като Алън Клайн (Ролинг Стоунс), извличат за "работодателите" си много по-значителни финансови дивиденти. След смъртта на БРАЯН, контрола върху NEMS е придобит от Клайв Ъпстейн като най-старши съдружник. Стигууд прави опит да се нсложи на върха, но и четиримата бийтълси възразяват енергично. Ленън дори в прав текст заявява на Стигууд, че не го познава и няма защо да дава съгласието си.
Пол признава, че в миналото БРАЯН само е давал договорите за подпис а групата е подписвала без да чете текста. Ленън си спомня с добро ЪПСТЕЙН, въпреки да бил наясно, че
невинаги беше толкова честен с нас, колкото се изкарва. Независимо от всичко, Джон винаги е уважавал паметта на БРАЯН
Имахме му пълно доверие. За нас той бе експерт.
На въпроса как се усеща повече, като бизнесмен или като мениджър, ЪПСТЕЙН отговаря:
Честно казано, като бизнесмен. Имам бизнес бекграунд, а може би и рационален мозък на такъв. Но не съм някакъв гений [смях]. Относно недостатъците си изтъква, че винаги е бил по-наясно със самите идеи, отколкото с финансовата им част.
БИЗНЕС СТРАТЕГИЯ
Преди БИЙТЪЛС да получат признание в родината си, БРАЯН организира (с помощта на свои братовчеди) производство и продажба на пуловери (30 шилинга) и значки (6 пенса) на групата, първоначално само за фенклуба. С увеличаване интереса към БИЙТЪЛС продажбите достигат съответно 15 000 и 50 000 бройки.
В разгара на британската БИЙТЪЛС инвазия ЪПСТЕЙН е обсаден от фирми, желаещи името на групата да е върху музикални инструменти, значки, колани, стелажи за плочи и т.н. Той забранява на музикантите да дават съгласието си, но чрез NEMS Enterprises предоставя лицензи на компании, гарантиращи качествен продукт за целта, на справедлива цена, въпреки че някои фирми вършат това без лиценз.
По време на първото щатско турне предложенията са още по-разнообразни, но всички те биват отхвърлени. Причината е ЪПСТЕЙН, позволил на Дейвид Джейкъбс, адвокат на NEMS, да подари 90% от търговските права на някой си Ники Бърн, в Обединеното Кралство. По-късно това е отчетено като огромна грешка, тъй като за БИЙТЪЛС, БРАЯН и NEMS остават 10 на сто от печалбите. Бърн поема управлението на Epstein's Stramsact, която контролира продажбите на Острова, и основава Seltaeb (БИЙТЪЛС, прочетено обратно) в Щатите. Докато БИЙТЪЛС пребивават в Хотел Плаза, шефът им е зает да отговаря на телефонни обаждания и срещи с промоутъри, търговци на дребно, телевизионни коментатори и всякакви други мошенници.
Отчитайки размера на продажбите на групата в САЩ, Capitol Records изпращат в хотела секретарка на ЪПСТЕЙН, която да филтрира безкрайните позвънявания. По-късно Ленън си спомня "Мисля, че накрая той (БРАЯН) нещо ни изпързаля за Seltaeb". Макартни:
В разгара на британската БИЙТЪЛС инвазия ЪПСТЕЙН е обсаден от фирми, желаещи името на групата да е върху музикални инструменти, значки, колани, стелажи за плочи и т.н. Той забранява на музикантите да дават съгласието си, но чрез NEMS Enterprises предоставя лицензи на компании, гарантиращи качествен продукт за целта, на справедлива цена, въпреки че някои фирми вършат това без лиценз.
По време на първото щатско турне предложенията са още по-разнообразни, но всички те биват отхвърлени. Причината е ЪПСТЕЙН, позволил на Дейвид Джейкъбс, адвокат на NEMS, да подари 90% от търговските права на някой си Ники Бърн, в Обединеното Кралство. По-късно това е отчетено като огромна грешка, тъй като за БИЙТЪЛС, БРАЯН и NEMS остават 10 на сто от печалбите. Бърн поема управлението на Epstein's Stramsact, която контролира продажбите на Острова, и основава Seltaeb (БИЙТЪЛС, прочетено обратно) в Щатите. Докато БИЙТЪЛС пребивават в Хотел Плаза, шефът им е зает да отговаря на телефонни обаждания и срещи с промоутъри, търговци на дребно, телевизионни коментатори и всякакви други мошенници.
Отчитайки размера на продажбите на групата в САЩ, Capitol Records изпращат в хотела секретарка на ЪПСТЕЙН, която да филтрира безкрайните позвънявания. По-късно Ленън си спомня "Мисля, че накрая той (БРАЯН) нещо ни изпързаля за Seltaeb". Макартни:
За този бизнес търсеше съвети от баща си - собственик на мебелен магазин в Ливърпул.
ЛЕНМАК
На 12 май 1964 г. ЪПСТЕЙН създава компания, която да управлява печалбите от авторски права на тандема Ленън/Макартни. Преди това той обсъжда тази идея с експерт-счетоводителя Джеймс Тревър Ишъруд. Когато последния посещава офиса за пръв път, с изненада установява, че мениджърът удържа 25% брутния приход вместо обичайната по онова време практика 10 на сто. Всички разходи на ЪПСТЕЙН били приспаднати от брутните доходи на артистите в компанията - наеми, сметки за телефон, разходи при пътувания, събития, суми за заплати. Преди смъртта си БРАЯН е знаел, че подновяването на договора с NEMS (30 септември 1967 г.), ще намали печалбата от 25 на 10%, както и че приходите от бъдещи изяви на БИЙТЪЛС няма да се делят с фамилната организация.
ИЗДАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ
БИЙТЪЛС сключват договор с издателя Дик Джеймс, който по-късно създава компанията Northern Song. Той и съдружникът му Чарлз Силвър получават 25 на сто от печалбата, Ленън и Макартни - 20 за всеки, а ЪПСТЕЙН - 10. По-късно, с помощта на Ишъруд, БРАЯН търси начин да избегне данъка, който Ленън и Макартни ще плащат. Предложението от финансовия експерт е продажба на фондовата борса за Northern Song, както и евентуално временно преместване на групата в имения, близки до това на Ишъруд. Макартни и ЪПСТЕЙН остават в Лондон, а останалите приемат.
ПРОМОУТЪР
След установяването си в Лондон през 1965 г., ЪПСТЕЙН неама офис на Монмаут Стрийт. а по-късно купува на лизинг театъра Савил на Шефтсбъри авеню. Промотира нови творби на писатели като Арнолд Уескър, чиито творби скандализират с непристойно съдържание. Самият театър е преоткрит отново като място за музикални изяви, най вече с американски артисти. На 20 февруари 1967 г. БРАЯН уволнява директора Майкъл Бълок, заради спускането на противопожарната завеса на концерт на Чък Бери, малко преди края. Двама от зрителите се качили на сцената, танцувайки, след което завесата паднала и те били свалени от нея. На концерта присъствали ЪПСТЕЙН, Макартни и Ленън. Бълок поел отговорността, въпреки че решението за крайната мярка не било негово.
След успеха на БИЙТЪЛС, БРАЯН е канен многократно в различни телевизионни предавания и шоута, а в американското Hullabaloo е редовен гост.
След успеха на БИЙТЪЛС, БРАЯН е канен многократно в различни телевизионни предавания и шоута, а в американското Hullabaloo е редовен гост.
ЛИЧЕН ЖИВОТ
ЪПСТЕЙН е известен със своята преданост и грижа за роднини, приятели и бизнес партньори. На сватбата на Ленън и Синтия той е шафер, плаща и за партито след церемонията. Когато съпругата на Джон е бременна, той урежда настаняването й в самостоятелна болнична стая. По-късно е кръсник на Джулиън Ленън.
СЕКСУАЛНА ОРИЕНТАЦИЯ
Хомосексуалността на БРАЯН става широко известна няколко години след смъртта му, но е публична тайна в музикалните среди приживе.
През годините на военна служба той си поръчва офицерска униформа, с която обикаля лондонските барове, но скоро след това е арестуван от военна полиция заради това. Успява да избегне военен съд, след посещение при психиатър, който научава тайната му. Десет месеца по-късно е уволнен от военна служба по медицински причини, включващи емоционална и психическа негодност. По-късно ЪПСТЕЙН споделя, че първият му "опит" като хомосексуалист е в Ливърпул след уволнението.
Година след началото на посещенията в RADA, отпада след арест заради
Макар Ленън да не пести саркастични коментари по адрес на БРАЯН и приятелите му, на никой друг извън групата не е позволено подобно своеволие. Един от близките приятели на Джон попитал шеговито
В своята автобиография Пит Бест споменава за един случай, при който докато двамата с БРАЯН пътували към Блекпул, последният на няколко пъти изразил своето "възхищение" от спътника си. Когато на поканата
Много коментирана e четиридневната ваканция на Ленън и ЪПСТЕЙН в Барселона през април 1963 г. Музикантът винаги е разсейвал тези слухове, като в интервю за Playboy 1980 г. споделя:
През октомври 1964 г. излиза автобиографията на ЪПСТЕЙН
През годините на военна служба той си поръчва офицерска униформа, с която обикаля лондонските барове, но скоро след това е арестуван от военна полиция заради това. Успява да избегне военен съд, след посещение при психиатър, който научава тайната му. Десет месеца по-късно е уволнен от военна служба по медицински причини, включващи емоционална и психическа негодност. По-късно ЪПСТЕЙН споделя, че първият му "опит" като хомосексуалист е в Ливърпул след уволнението.
Година след началото на посещенията в RADA, отпада след арест заради
упорито натрапванепред мъжка тоалетна в Суис Котидж - едно от малкото места в Лондон, където се събират хомо- и бисексуални. Когато за пръв път видял БИЙТЪЛС, коментарът за стила им бил
Облечени са небрежно, но по възможно най-симпатичния начин.Макартни споделя, че групата е знаела за "странностите" на мениджъра си, но по-важни важни били професионалните насърчения и входът към недостъпният дотогава хайлайф.
Макар Ленън да не пести саркастични коментари по адрес на БРАЯН и приятелите му, на никой друг извън групата не е позволено подобно своеволие. Един от близките приятели на Джон попитал шеговито
Да не е влюбен в някой от вас (БИЙТЪЛС)?. Нито извинителното писмо, нито устните съжаления помогнали. Бил “отлъчен” начаса от затворения кръг на групата. ЪПСТЕЙН прекарвал често почивките си на места като Барселона, Амстердам, Торемолинос или уикенди в Манчестър - дестинации със по-свободно отношение към лица с нетрадиционни сексуални предпочитания, въпреки че и в Ливърпул имало няколко гей бара.
В своята автобиография Пит Бест споменава за един случай, при който докато двамата с БРАЯН пътували към Блекпул, последният на няколко пъти изразил своето "възхищение" от спътника си. Когато на поканата
Ще бъде ли не учтиво, ако те помоля да пренощуваш в хотела?, Бест отворил че няма интерес, двамата повече не се върнали към случката.
Много коментирана e четиридневната ваканция на Ленън и ЪПСТЕЙН в Барселона през април 1963 г. Музикантът винаги е разсейвал тези слухове, като в интервю за Playboy 1980 г. споделя:
Това беше почти, но не съвсем, любовна афера - искам да кажа неконсумирана...все пак отношенията ни по онова време бяха доста интензивни.Според Синтия Ленън в отношенията между съпруга й и БРАЯН не е имало нищо по-така.
През октомври 1964 г. излиза автобиографията на ЪПСТЕЙН
Мазе, изпълнено с шумв съавторство с Дерек Тейлър, асистент на БРАЯН по онова време. Джон Ленън се шегувал, че заглавието трябва да е
Мазе, изпълнено с момчета. Хомосексуализма в Англия и Уелс е декриминализиран през септември 1967 г., месец след смъртта на ЪПСТЕЙН.
НАРКОТИЦИ
Малко след като поема БИЙТЪЛС, ЪПСТЕЙН започва да взема стимуланти, най-вече прелюдин. Самата група го употребява още от участията в Хамбург. Продуктът се продава свободно в аптеките и според БРАЯН го държи буден през нощта по време на турнета и късни участия.
През 1964 г. Браун забелязва, че ЪПСТЕЙН прекалява с хапчетата, кашля често по време на партита, и скришом взема допълнителни дози. Макартни, с когото тогава излизат често по нощните клубове, помни непрекъснататото му дъвчене. Веднъж даже изпъшкал
Следващите няколко години мениджърът на най-популярната група в света буквално затъва в наркотична зависимост, като по време на записите на Sgt. Pepper е пациент на клиниката Прайъри в безуспашна борба с дрогата. Пристига за партито по случай излизането на плочата, но веднага след това се връща обратно.
В броят на The Times от 24 Юли 1967 г. името на БРАЯН присъства в реклама, призоваваща легализирането на марихуаната, изследването й за медицински нужди, както и освобождаване на затворници с присъди за притежание. Отдолу са подписите на 65 души, включително БИЙТЪЛС, R.D. Laing (шотландски психиатър), шестнайсет доктора и двама членове на парламента. ЪПСТЕЙН:
“Според мен пушенето на марихуана е доста по-безопасно от употребата на алкохол. Не съм пристрастен към нито едно от двете, но съм бил и много пиян и много ‘напушен’.”
През юни 1967 г. когато Макартни е уличен в употреба на LCD, БРАЯН го защитава пред медиите, като заявява, че е взел наркотика за себе си.
През 1964 г. Браун забелязва, че ЪПСТЕЙН прекалява с хапчетата, кашля често по време на партита, и скришом взема допълнителни дози. Макартни, с когото тогава излизат често по нощните клубове, помни непрекъснататото му дъвчене. Веднъж даже изпъшкал
Уфф, хапчетата. По това време БРАЯН развива зависимост към сънотворни (карбитрал). През 1964 г. след като е “посветен” в канабиса от Боб Дилън в Ню Йорк, една вечер ЪПСТЕЙН застанал пред огледалото в присъствието на Пол, посочил себе си в отражението и няколко пъти повторил
Евреин!, смеейки се шумно и (според бийтълса) освобождаващо.
Следващите няколко години мениджърът на най-популярната група в света буквално затъва в наркотична зависимост, като по време на записите на Sgt. Pepper е пациент на клиниката Прайъри в безуспашна борба с дрогата. Пристига за партито по случай излизането на плочата, но веднага след това се връща обратно.
В броят на The Times от 24 Юли 1967 г. името на БРАЯН присъства в реклама, призоваваща легализирането на марихуаната, изследването й за медицински нужди, както и освобождаване на затворници с присъди за притежание. Отдолу са подписите на 65 души, включително БИЙТЪЛС, R.D. Laing (шотландски психиатър), шестнайсет доктора и двама членове на парламента. ЪПСТЕЙН:
“Според мен пушенето на марихуана е доста по-безопасно от употребата на алкохол. Не съм пристрастен към нито едно от двете, но съм бил и много пиян и много ‘напушен’.”
През юни 1967 г. когато Макартни е уличен в употреба на LCD, БРАЯН го защитава пред медиите, като заявява, че е взел наркотика за себе си.
ХАЗАРТ
През август 1965 г. БИЙТЪЛС посещават Елвис в Perugia Way, Лос Анджелис, където полковник Паркър е инсталирал рулетка и маси за игра на карти. Кралят, познат със страстта си към комара, веднага предлага на гостите да поиграят. Макартни често играе в някои Лондонски клубове като Curzon House, любим на ЪПСТЕЙН, където двамата се засичат нееднократно. Веднъж Пол видял БРАЯН да залага запалка Dunhill, струваща 100 паунда, малко след което я проиграл. ЪПСТЕЙН често е губел на Бакара хиляди лири, консумирал е скъпа храна и вина, но заведението никога не е обявявал сметките му публично.
СМЪРТ
ЪПСТЕЙН присъства на традиционната “шива” след смъртта на баща му. Изминали са няколко дни от напускането на Прайъри . На 23 август 1967 г. той за последен път се появява на звукозаписна сесия на групата в Chappell Recording Studios на Мадокс стрийт, Лондон.
На 24 август БРАЯН кани Питър Браун и Джефри Елис на парти-уикенд в неговата вила Кингсли Хил. Това е на около 50 мили от дома му на Чапъл стрийт в Лондон. След като пристигнали, домакинът решава да се върне, шофирайки сам до Лондон, заради поканена група момчета под наем, които не успели да дойдат, въпреки че се появили след като отпътувал. ЪПСТЕЙН звъннал в 5 следобед на следващия ден. Браун помислил, че звучи “много гроги” и предположил, че е решил да хване влака от най близката гара Ъкфилд, вместо да шофира под влияние на туинал. БРАЯН отговорил, че ще хапне нещо, ще прегледа пощата си и ще звънне отново да уточнят на коя гара ще се срещнат. Повече не се обадил.
ЪПСТЕЙН умира от свръхдоза карбитрал или сънотворни в спалнята си на 27 Август 1967 г. Икономът почукал на заключената врата, отговор не последвал и се обадил в полицията. БРАЯН е намерен в едното от двете легла, облечен в пижама. На другото имало разпиляни писма. Според следствието смъртта е резултат от прекомерна доза карбитрал в комбинация с алкохол. По това време БИЙТЪЛС са в Бангор, Северен Уелс, с индийския си гуру Махариши Манеш Йоги. ЪПСТЕЙН е трябвало да се присъедини към тях след уикенда. Шокирани от новината, четиримата се обърнали за съвет към мъдреца, на което той отвърнал
В своята книга Интимната история на Бийтълс, Питър Браун твърди, че БРАЯН е имал намерение още преди това да сложи край на живота си, доказателство за което е предсмъртна бележка, намерена от Браун. В нея ЪПСТЕЙН бил откровен
По съображения за сигурност и излишно медийно внимание БИЙТЪЛС не присъстват на погребението. Според Джеф Елис, Харисън е предал на Нат Вейс, близък приятел на ЪПСТЕЙН, една увита във вестник хризантема от името на четиримата, която да положи на кофчега преди последно сбогом. В еврейските погребения цветята са забранени, което поражда дилема у Елис и Вейс докато се канят да тръгват от мястото, наблюдавайки гробарите да затрупват рова. В един момент Вейс, също евреин, хвърлил увитото цвете, което скоро се скрива в пръстта.
На 17 октомври в Новата Лондонска синагога, Сейнт Джон Уд, БИЙТЪЛС присъстват на панахида в памет на ЪПСТЕЙН. Тя е отслужена от равина Луис Джейкъбс. Песента на Би Джийс In the Summer of His Years, записана и композирана през 1968 г., е посветена на БРАЯН ЪПСТЕЙН.
ЪПСТЕЙН умира от свръхдоза карбитрал или сънотворни в спалнята си на 27 Август 1967 г. Икономът почукал на заключената врата, отговор не последвал и се обадил в полицията. БРАЯН е намерен в едното от двете легла, облечен в пижама. На другото имало разпиляни писма. Според следствието смъртта е резултат от прекомерна доза карбитрал в комбинация с алкохол. По това време БИЙТЪЛС са в Бангор, Северен Уелс, с индийския си гуру Махариши Манеш Йоги. ЪПСТЕЙН е трябвало да се присъедини към тях след уикенда. Шокирани от новината, четиримата се обърнали за съвет към мъдреца, на което той отвърнал
бидейки в директно съприкосновение с реалността, смъртта му е без значение. Концертът на Джими Хендрикс в Савил същата вечер е отложен.
В своята книга Интимната история на Бийтълс, Питър Браун твърди, че БРАЯН е имал намерение още преди това да сложи край на живота си, доказателство за което е предсмъртна бележка, намерена от Браун. В нея ЪПСТЕЙН бил откровен
...не издържам повече.Намерено е и завещание, според което братът на БРАЯН и майка му наследяват къщата и пари, Браун също получава малка сума. БРАЯН моли Питър да не споделя откритието си, и се извинил за причинените тревоги. В допълнение обещал да се грижи повече за себе си. Браун се чудел дали не би постъпил по-добре ако е показал писмото на личния лекар на ЪПСТЕЙН, д-р Колан, който евентуално би спрял да предписва хапчетата. Изводът на патолога Теар е, че ЪПСТЕЙН е вземал понякога бромид под формата на карбитрал, вследствие на което нивата на барбитурати в кръвта се снижили до “фатални нива”.
По съображения за сигурност и излишно медийно внимание БИЙТЪЛС не присъстват на погребението. Според Джеф Елис, Харисън е предал на Нат Вейс, близък приятел на ЪПСТЕЙН, една увита във вестник хризантема от името на четиримата, която да положи на кофчега преди последно сбогом. В еврейските погребения цветята са забранени, което поражда дилема у Елис и Вейс докато се канят да тръгват от мястото, наблюдавайки гробарите да затрупват рова. В един момент Вейс, също евреин, хвърлил увитото цвете, което скоро се скрива в пръстта.
На 17 октомври в Новата Лондонска синагога, Сейнт Джон Уд, БИЙТЪЛС присъстват на панахида в памет на ЪПСТЕЙН. Тя е отслужена от равина Луис Джейкъбс. Песента на Би Джийс In the Summer of His Years, записана и композирана през 1968 г., е посветена на БРАЯН ЪПСТЕЙН.
ПРИЗНАНИЕ
ЪПСТЕЙН е пренебрегнат когато Пол, Джордж, Ринго и Джон получават Ордени на Британската Империя, въпреки веднъж Харисън да споделя, че именно БРАЯН е достоен за тази чест. Уведомителните писма към всеки един от четиримата седят в чували в продължение на седмици, мислейки ги за фен-поща. Когато ги отварят, научават че срокът за потвърждение изтича на следния ден. БРАЯН е разстроен, че не е награден. БИЙТЪЛС са сред първите артисти, въведени в Залата на славата на рокендрола (1988 г.), но до 2014 г. ЪПСТЕЙН не е сред имената в музея. Мартин Луис (асистентът преди Тейлър) създава официален уебсайт на БРАЯН ЪПСТЕЙН, с включена петиция за въвеждането му. Луис също организира преиздаването на A Cellarful of Noise (1998 г.)
Макартни обобщава значението на ЪПСТЕЙН в интервю за BBC 1997 г.
Statue 4 Eppy, е кампания, организирана за изграждане на бронзова статуя на БРАЯН ЪПСТЕЙН в Ливърпул на сойност £70 000. На 2 март 2015 г. е издадена песен Our friend, приходите от която подпомагат фонда за събиране на средствата. Каузата е подкрепена от семейството, бивши колеги и приятели.
В едно интервю относно бъдещето на БИЙТЪЛС, интервюиращият попитал БРАЯН дали “невинността” на момчетата, както той я нарича, ще бъде покварена във времето. Отговорът бил
Макартни обобщава значението на ЪПСТЕЙН в интервю за BBC 1997 г.
Ако въобще има пети БИЙТЪЛС, то това е Брян. Пред Rolling Stone Ленън определя смъртта на ЪПСТЕЙН като началото на края за групата.
Предчуствах, че сме в беда ... и си помислих. Всичко се скапа!Тридесет години след смъртта му Пол споделя
БРАЯН би бил щастлив, да разбере колко много го обичахме.Първият договор между БИЙТЪЛС и ЪПСТЕЙН е продаден на търг за £240 000.
Statue 4 Eppy, е кампания, организирана за изграждане на бронзова статуя на БРАЯН ЪПСТЕЙН в Ливърпул на сойност £70 000. На 2 март 2015 г. е издадена песен Our friend, приходите от която подпомагат фонда за събиране на средствата. Каузата е подкрепена от семейството, бивши колеги и приятели.
В едно интервю относно бъдещето на БИЙТЪЛС, интервюиращият попитал БРАЯН дали “невинността” на момчетата, както той я нарича, ще бъде покварена във времето. Отговорът бил
Ще поемат в обратна посока и ще станат още по-невинни.
