БЛЕК САБАТ - Born Again Tour 1983

Обложката на "Born Again"

Born Again Tour 1983 е световно турне на Английската рок-група Блек Сабат между 7 август 1983 г. и 4 март 1984 г., в подкрепа на албума Born Again от 1983 г.

Албумът, както и турнето, са единствените с участието на бившия (а малко по-късно и бъдещ) член на Дийп Пърпъл Ян Гилън като вокалист. Екс-барабанистът на Илектрик Лайт Оркестра Бев Бивън е другият "нов" член на бандата, замествайки Бил Уорд, който записва албума. Това е и последното турне на Джийзър Бътлър със Сабат до турнето през 1992 г. за албума Dehumanizer.

Етапи

Първият етап включва осем концерта в Европа през август 1983 г.  Следват още петнайсет европейски шоута във втория етап през септември и октомври. Третата и четвъртата част от турнето са в Северна Америка, където музикантите изнасят 56 концерта.

Селистът включва "Heaven and Hell" и "Neon Knights" - композиции от предните два албума с Рони Джеймс Дио, материал от новия Born Again, както и любими класики като "Supernaut" и "Rock 'n' Roll Doctor". Всеки концерт завършва с два биса, един от които е "Smoke on the
Water" по предложение на Тони Айоми, като жест към Ян Гилън, който изпълнява редица от старите хитове на Сабат.

Сетлист:

"Supertzar"
"Children of the Grave"
"Hot Line"
"War Pigs"
"Born Again"
"Supernaut"
"Rock 'n' Roll Doctor"
"Stonehenge"
"Disturbing the Priest"
"Keep It Warm"
"Black Sabbath"
"The Dark"
"Zero the Hero"
"Heaven and Hell"
"Neon Knights"
"Digital Bitch"
"Iron Man"
"Smoke on the Water"
"Paranoid"

Подготвени, но неизпълнявани парчета: 

"Trashed"
"Sabbra Cadabra"
"Evil Woman"
"Children of the Sea"
"Never Say Die"
"Symptom of the Universe"
"N.I.B."
"The Wizard"
"Tomorrow's Dream"

Сцена
Турнето е съпътствано  от много проблеми, свързани най-вече с разположения на малката сцена декор-копие на Стоунхендж. В интервю през 2005 г. Джийзър Бътлър посочва че е допусната грешка в проектирането (с използване едновременно на футове и метри), в резултат на което са се получили аномалии в големината камъните (3 пъти по-големи от предвиденото):

"Идеята за този декор бе на мениджъра ни Дон Ардън (баща на Шарън Озбърн). За мен това беше абсолютна селяния. Та, Дон написал размерите и ги дал на тур-мениджъра. Той ги попълнил като метри, но имал предвид футове.  Сценичните работници ги четат като 15 метра вместо 15 фута. Така височината беше 45 фута и "декорът" не можеше да се побере никъде, а струваше цяло състояние."

Според Ян Гилън пък, идеята била именно на  Джийзър Бътлър, когото след като попитали предварително за цялостната концепция звук и светлина, отговорил само "Реалистична". На някои шоута се използват само част от камъните и въпреки това техническия екип и музикантите се чувствали некомфортно.

В началото на турнето се появява и джудже, облечено да изглежда точно като демонът-новородено от обложката на албума.Проблемът с габаритите на декора и използването на джудже поразително напомнят скандалната сцена "Стоунхендж" от филма This Is
Spinal Tap, издаден година след тура. Това е съвпадение, тъй като епизодът е част от 20-минутно демо на филма от 1982 г.

Дати

Дата	Град	Държава	Място
Първи етап
7 август 1983 г.	Бирмингам	Англия	National Exhibition Centre
14 август 1983 г.
18 август 1983 г.	Дармен	Норвегия	Drammenshallen
19 август 1983 г.	Стокхолм	Швеция	Johanneshov Isstadion
21 август 1983 г.	Хелзинки	Финландия	Jааhalli
23 август 1983 г.	Лунд	Швеция	Olympen
24 август 1983 г.	Копенхаген	Дания	Folketeatret
27 август 1983 г.	Рединг	Англия	Reading and Leeds Festivals
28 август 1983 г.	Дъблин	Ейре	Dalymount Park
Втори етап
13 септември 1983 г.	Барселона	Испания	Plaza de toros Monumental
14 септември 1983 г.	Мадрид		Estadio Romаn Valero
15 септември 1983 г.	Сан Себастиян		Velоdromo de Anoeta
18 септември 1983 г.	Офенбах	Германия	Stadthalle Offenbach
19 септември 1983 г.	Дюселдорф		Philips Halle
20 септември 1983 г.	Манхайм		Musensaal Rosengarten
22 септември 1983 г.	Мюнхен		Circus Krone
24 септември 1983 г.	Фрауенфелд	Швейцария	Festhalle Ruegerhols
25 септември 1983 г.	Женева		Pavillon Des Sports Del Champel Geneve
27 септември 1983 г.	Нюрнберг	Германия	Hemmerleinhalle
28 септември 1983 г.	Боблинген		Sporthalle
30 септември 1983 г.	Париж	Франция	Espace Balard
1 октомври 1983 г.	Брюксел	Белгия	Vorst Nationaal
2 октомври 1983 г.	Цволе	Нидерландия	Ijsselhallen Veemarkt
3 октомври 1983 г.	Ниймеген		De Vereeniging
Трети етап
17 октомври 1983 г.	Римуски	Канада	Colisée de Rimouski
18 октомври 1983 г.	Чикутими		Centre Georges-Vézina
20 октомври 1983 г.	Квебек сити		Colisee de Quebec
21 октомври 1983 г.	Монреал		Montreal Forum
22 октомври 1983 г.	Отава		Ottawa Civic Centre
24 октомври 1983 г.	Съдбъри		Sudbury Arena
25 октомври 1983 г.	Торонто		Maple Leaf Gardens
27 октомври 1983 г.	Бъфало	САЩ	Buffalo Memorial Auditorium
29 октомври 1983 г.	Ийст Ръдърфорд		Brendan Byrne Arena
30 октомври 1983 г.	Юниондейл		Nassau Coliseum
1 ноември 1983 г.	Провидънс		Providence Civic Center
2 ноември 1983 г.	Лендоувър		Capital Centre
4 ноември 1983 г.	Уорчестър		The Centrum
5 ноември 1983 г.	Филаделфия		The Spectrum
6 ноември 1983 г.	Портлънд		Cumberland County Civic Center
8 ноември 1983 г.	Ню Хейвън		New Haven Coliseum
9 ноември 1983 г.	Рочестър		Rochester Community War Memorial
11 ноември 1983 г.	Детройт		Cobo Arena
12 ноември 1983 г.	Кливланд		Cleveland Public Hall
14 ноември 1983 г.	Сагино		Wendler Arena
15 ноември 1983 г.	Рокфорд		Rockford MetroCentre
16 ноември 1983 г.	Ашуабенон		Brown County Veterans Memorial Arena
18 ноември 1983 г.	Чикаго		UIC Pavilion
19 ноември 1983 г.	Медисън		Dane County Coliseum
20 ноември 1983 г.	Блумингтън		Met Center
23 ноември 1983 г.	Рино		Lawlor Events Center
25 ноември 1983 г.	Парадайз		Aladdin Theatre for the Performing Arts
26 ноември 1983 г.	Финикс		Arizona Veterans Memorial Coliseum
27 ноември 1983 г.	Туксон		Tucson Convention Center
29 ноември 1983 г.	Албакърки		Tingley Coliseum
30 ноември 1983 г.	Ел Пасо		El Paso County Coliseum
Четвърти етап
25 януари 1984 г.	Дейли Сити	САЩ	Cow Palace
26 януари 1984 г.	Лонг Бийч		Long Beach Arena
28 януари 1984 г.	Ел Пасо		El Paso County Coliseum
29 януари 1984 г.	Солт Лейк Сити		Salt Palace
31 януари 1984 г.	Денвър		University of Denver Arena
1 февруари 1984 г.	Амарило		Amarillo Civic Center
2 февруари 1984 г.	Любок		Lubbock Memorial Civic Center
3 февруари 1984 г.	Корпус Кристи		Memorial Coliseum
4 февруари 1984 г.	Сан Антонио		Henry B. Gonzalez Convention Center
7 февруари 1984 г.	Хюстън		Sam Houston Coliseum
8 февруари 1984 г.	Далас		Reunion Arena
10 февруари 1984 г.	Беамонт		Beaumont Civic Center
11 февруари 1984 г.	Литъл Рок		Barton Coliseum
13 февруари 1984 г.	Бирмингам		Boutwell Auditorium
14 февруари 1984 г.	Джаксънвил		Jacksonville Memorial Coliseum
16 февруари 1984 г.	Лейкленд		Lakeland Civic Center
17 февруари 1984 г.	Сънрайз		Sunrise Musical Theater
20 февруари 1984 г.	Атланта		Fox Theater
22 февруари 1984 г.	Сейнт Луис		Kiel Auditorium
24 февруари 1984 г.	Толедо		Toledo Sports Arena
25 февруари 1984 г.	Тротууд		Hara Arena
26 февруари 1984 г.	Каламазу		Wings Stadium
27 февруари 1984 г.	Солсбъри		Wicomico Youth and Civic Center
29 февруари 1984 г.	Ютика		The Stanley Center for the Arts
1 март 1984 г.	Олбъни		Palace Theatre
4 март 1984 г.	Спрингфилд		Springfield Civic Center

Персонажи:

• Ян Гилън - вокали
• Джийзър Бътлър - бас
• Тони Айоми - китари
• Бев Бивън - барабани
• Джеф Никълс - кийборд (зад сцената)

Бил Уорд не участва в турнето поради лични проблеми:

"Направихме "Born Again", но изпитвах страх от турне, винаги ме е било страх. Вместо да споделя този страх, аз го удавях с алкохол, което е голяма грешка. И тъй, вместо мен, зад барабаните застана Бев Бивън - мил човек и страхотен музикант."

Подгряващи групи

Quiet Riot са съпорт на първия етап от Американското турне, а Heaven и Ratt загряват публиката в следващата част (1984 г.) Преди това в Европа шоутата се откриват от Diamond Head и тогавашната приятелка на Тони Айоми - Лита Форд, заедно с бъдещия барабанист на групата Ерик Сингър.

---

СУИТ

Британската група СУИТ (The Sweet) е олицетворение на глем-рока от началото и средата на 70-те години на миналия век. Крещящ грим и дрехи, стържещи китари и оглушителен саунд - стил, дал началото на едно течение, възкръснало петнайсетина години по-късно в лицето на групи като Мотли Крю, Пойзън и дори вече легендарните Гънс енд Роузес.

 Началото е почти десетилетие преди главоломния успех - през 1966 г. в мъгливия Албион.  Вокалистът Брайън Конъли, барабанистът Мик Тъкър и басистът Стив Прийст 

Мик Тъкър, Франк Торпи, Брайън Конъли и Стив Прийст

заедно с китаристът Франк Торпи създават The Sweetshop, което четири години по-късно съкращават на The Sweet. Същата година подписват със звукозаписния лейбъл Fontana/EMI, и издават четири неуспешни сингъла. Обезсърчен от неуспеха, Торпи напуска и е заменен от Анди Скот. На следващата 1971 г. новият състав подписва с RCA Records. Това е начало на сътрудничеството с авторите на хитове  Ники Чин и Майк Чапман. Те написват поредица от лесно смилаеми песнички в стил бъбългъм, първата от които "Funny Funny" достига до №13 в британския (U.K.) чарт. Още пет хита в Топ 40, между които "Little Willy"  "Wig-Wam Bam", са дело на авторския тандем . Успоредно с тези композиции групата създава свой материал, с преобладаващи китарни рифове и хард-рок звучене. В началото на 1973 г. "Blockbuster" (Чин и Чапман)  достига №1 в чартовете и платинен статус. Това е и най-големия комерсиален успех на групата въобще. Следващите две години "Hell Raiser," "Ballroom Blitz," "Teenage Rampage," и "The Six Teens" влизат в Топ Тен.

Обложката на Desolation Boulevard

През лятото на 1974 г. групата решава да се раздели с Чин и Чапман. Издадения пак тогава  Sweet Fanny Adams достига № 27 но не съдържа хитове. Пролетта на 1975 г. Суит издават първия си "собствен" хит-сингъл "Fox on the Run", влязъл в Топ Тен от двете страни на океана. Песента се появява в албума Desolation Boulevard. Това помага за високата позиция и на излезлия по-късно "Ballroom Blitz". Strung Up е следващият албум, запазил хард-рок ориентацията в звученето на групата. До края на десетилетието Суит записват още няколко тави с далеч по-малък успех от споменатите и като се изключи "Love Is Like Oxygen", никога не успяват да вкарат хит в Топ Тен класациите и в Щатите, и в Англия.

Браян Конъли напуска след "Love Is Like Oxygen" и е заменен от кийбордиста Гари Мобърли. Издадените до 1982 г. три албума са с малък успех и групата се разделя.

През 80-те Суит се събират по различни поводи. "It's the Sweet Mix" - адаптация за денс-клубовете през 1985 г. влиза в Топ 50 и, насърчени от този факт, музикантите се събират за турне, но разочароват. В края на десетилетието Анди Скот гастролира с групата Paddy Goes to Holyhead. През 1989 г. той и Мик Тъкър реформират, макар и частично, Суит за концерт в Лондонската зала Marquee. Вокалист е Пол Марио Дей (екс Айрън Мейдън).

LED ZEPPELIN - Tour Over Europe 1980

Постерът на турнето

Tour Over Europe 1980 е последното концертно турне на легендарната английска рок група Лед Цепелин. То започва на 17 юни и приключва на 7 юли 1980 г. Десет от концертите са в Германия, а останалите - в Брюксел, Виена, Ротердам и Цюрих.

История

Това е първата серия от концерти след фестивала в Небуърт (Вбр), почти година преди това. Неохотата на Робърт Плант да пътува в САЩ, както и желанието на групата да разсее негативните публикации в пресата, преследаващи я на Острова, водят до компромисното решение Питър Грант да организира кратко турне в Европа. Целта му е, вокалиста, бидейки отново на път, да събуди у себе си ентусиазма за по-продължителни концертни изяви отвъд океана. За предстоящия тур групата репетира в лондонските Rainbow Theatre и Vitoria Theatre, а след това в Shepperton Studios, Middlesex.

На турнето Цепелин свирят на малки места със скромна сцена и осветление. Липсва усещането за грандиозност както при последните им обиколки. Сетлистите също са съкратени, с около 2 часа шоу, като по-дългите композиции No Quarter и Moby Dick са изхвърлени от списъка. Последният албум In Through the Out Door е слабо преставен. Началото на концертите е с Train Kept A-Rollin’ , песен, неприсъствала в сетовете от 1969 г. Tour Over Europe 1980 е почти неотразено в пресата.

Цюрих 29.06. снимка: ledzeppelin.com

Турнето преминава в атмосфера на висок дух и шеговитост, като дори Джими Пейдж представя от сцената групата и себе си , което не се е случвало в 12-годишната им кариера. Не липсват и изпитания. На 26 юни във Виена, по време на White Summer, Пейдж е уцелен в лицето с пиратка и концерта е прекъснат. Организаторът моли виновника да излезе на сцената и да се извини. След известно забавяне групата свири Kashmir и приключва шоуто. На 27 юни в Нюрнберг след третата песен Бонъм припада на сцената и е откаран в болница. Според пресата, това е в резултат на свръхдоза, но групата отрича, като отбелязва, че Бонзо просто е прекалил с храната.

Постерът за турнето анонсира втори концерт в Берлин ( на 8 юли ), но той така и не се осъществява. Ден преди това е последното изпълнение на Цепелините пред публика в оригинален състав, а Whole Lotta Love - последната песен.

Джон Пол Джоунс:

“Имаше приповдигнато настроение по време на обиколката. Влиянието на пънка не подмина и нас, тъй че доста поорязахме материала за лайфовете. Макар да понехме какво точно да свирим, музикално го давахме неглиже (‘А, да, тука май свирехме това и това’). Всичко бе подготовка за втория рунд. По времето, когато Джон ( Бонъм ) си отиде, всеки от нас беше готов да започне отначало.Той почина на репетиции за Щатското турне.”

Аудио

Всички концерти от тура са издадени в 26 дисков бокс на бутлег - лейбъла “Tarantula” както и поотделно, издаден някъде 1996 - 1997 г. Повечето са пълни и са записани директно от пулта, а тези във Виена и Мюнхен - от публиката. От концерта в Ротердам липсват първите 4 песни, но има пълен запис от зрители.

Видео

На официалния сайт на групата има 8 милиметрови филми от шоутата в Мюнхен, Ротердам и Цюрих.

---