Британската група СУИТ (The Sweet) е олицетворение на глем-рока от началото и средата на 70-те години на миналия век. Крещящ грим и дрехи, стържещи китари и оглушителен саунд - стил, дал началото на едно течение, възкръснало петнайсетина години по-късно в лицето на групи като Мотли Крю, Пойзън и дори вече легендарните Гънс енд Роузес.
Началото е почти десетилетие преди главоломния успех - през 1966 г. в мъгливия Албион. Вокалистът Брайън Конъли, барабанистът Мик Тъкър и басистът Стив Прийст
заедно с китаристът Франк Торпи създават The Sweetshop, което четири години по-късно съкращават на The Sweet. Същата година подписват със звукозаписния лейбъл Fontana/EMI, и издават четири неуспешни сингъла. Обезсърчен от неуспеха, Торпи напуска и е заменен от Анди Скот. На следващата 1971 г. новият състав подписва с RCA Records. Това е начало на сътрудничеството с авторите на хитове Ники Чин и Майк Чапман. Те написват поредица от лесно смилаеми песнички в стил бъбългъм, първата от които "Funny Funny" достига до №13 в британския (U.K.) чарт. Още пет хита в Топ 40, между които "Little Willy" "Wig-Wam Bam", са дело на авторския тандем . Успоредно с тези композиции групата създава свой материал, с преобладаващи китарни рифове и хард-рок звучене. В началото на 1973 г. "Blockbuster" (Чин и Чапман) достига №1 в чартовете и платинен статус. Това е и най-големия комерсиален успех на групата въобще. Следващите две години "Hell Raiser," "Ballroom Blitz," "Teenage Rampage," и "The Six Teens" влизат в Топ Тен.
През лятото на 1974 г. групата решава да се раздели с Чин и Чапман. Издадения пак тогава Sweet Fanny Adams достига № 27 но не съдържа хитове. Пролетта на 1975 г. Суит издават първия си "собствен" хит-сингъл "Fox on the Run", влязъл в Топ Тен от двете страни на океана. Песента се появява в албума Desolation Boulevard. Това помага за високата позиция и на излезлия по-късно "Ballroom Blitz". Strung Up е следващият албум, запазил хард-рок ориентацията в звученето на групата. До края на десетилетието Суит записват още няколко тави с далеч по-малък успех от споменатите и като се изключи "Love Is Like Oxygen", никога не успяват да вкарат хит в Топ Тен класациите и в Щатите, и в Англия.
Браян Конъли напуска след "Love Is Like Oxygen" и е заменен от кийбордиста Гари Мобърли. Издадените до 1982 г. три албума са с малък успех и групата се разделя.
През 80-те Суит се събират по различни поводи. "It's the Sweet Mix" - адаптация за денс-клубовете през 1985 г. влиза в Топ 50 и, насърчени от този факт, музикантите се събират за турне, но разочароват. В края на десетилетието Анди Скот гастролира с групата Paddy Goes to Holyhead. През 1989 г. той и Мик Тъкър реформират, макар и частично, Суит за концерт в Лондонската зала Marquee. Вокалист е Пол Марио Дей (екс Айрън Мейдън).
 |
| Мик Тъкър, Франк Торпи, Брайън Конъли и Стив Прийст |
заедно с китаристът Франк Торпи създават The Sweetshop, което четири години по-късно съкращават на The Sweet. Същата година подписват със звукозаписния лейбъл Fontana/EMI, и издават четири неуспешни сингъла. Обезсърчен от неуспеха, Торпи напуска и е заменен от Анди Скот. На следващата 1971 г. новият състав подписва с RCA Records. Това е начало на сътрудничеството с авторите на хитове Ники Чин и Майк Чапман. Те написват поредица от лесно смилаеми песнички в стил бъбългъм, първата от които "Funny Funny" достига до №13 в британския (U.K.) чарт. Още пет хита в Топ 40, между които "Little Willy" "Wig-Wam Bam", са дело на авторския тандем . Успоредно с тези композиции групата създава свой материал, с преобладаващи китарни рифове и хард-рок звучене. В началото на 1973 г. "Blockbuster" (Чин и Чапман) достига №1 в чартовете и платинен статус. Това е и най-големия комерсиален успех на групата въобще. Следващите две години "Hell Raiser," "Ballroom Blitz," "Teenage Rampage," и "The Six Teens" влизат в Топ Тен.
 |
| Обложката на Desolation Boulevard |
Браян Конъли напуска след "Love Is Like Oxygen" и е заменен от кийбордиста Гари Мобърли. Издадените до 1982 г. три албума са с малък успех и групата се разделя.
През 80-те Суит се събират по различни поводи. "It's the Sweet Mix" - адаптация за денс-клубовете през 1985 г. влиза в Топ 50 и, насърчени от този факт, музикантите се събират за турне, но разочароват. В края на десетилетието Анди Скот гастролира с групата Paddy Goes to Holyhead. През 1989 г. той и Мик Тъкър реформират, макар и частично, Суит за концерт в Лондонската зала Marquee. Вокалист е Пол Марио Дей (екс Айрън Мейдън).
Няма коментари:
Публикуване на коментар